Картофеният принц

В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. Всъщност те бяха топчести бръмбари с костюми на жълти и черни райета.
– Граждани – извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло, – от днес нататък аз поемам грижата за вашия живот!
Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.
– От днес нататък слънцето ще грее най-силно над вас, дъждът ще вали само върху вашата нива, а грудките ви ще наедреят като дини!
– Нечувано! Невиждано! – шумяха листата. – Какво повече може да желае едно картофено растение?!
– Единственото, което ще поискам от вас в замяна на моите грижи, е да осигурите скромна прехрана за мене и моята съпруга! – каза Принцът.
Просълзени от благодарност, зелените листа се съгласиха веднага. Опънаха дълги зелени трапези, наредиха вкусни зелени ястия…
Принцът и Принцесата се радваха на тяхната голяма картофена любов. Обхождаха редовно поданиците си и ги удостояваха с апетита си. Хапваха си до насита от свежите зелени листа, разхождаха се безгрижно из цялата нива и си устройваха весели забавления.
След всяко царско посещение, картофените листа се покриваха все повече и повече с изгризани дупки и тъмни петна.
– Усещате ли колко топло е вече слънцето? – често ги питаше Принцът от Колорадо.
Листата се поклащаха неуверено:
– Тъй… тъй… ли?
– Забелязвате ли, че дъждът вали само тук? – питаше ги той, но на тях
не им се вярваше много-много…
– Щастието вече дойде! – извика веднъж Принцът. – Съпругата ми снесе яйца, които се излюпиха. Сега за моите деца ще изградим във всяка картофена грудка по един царски палат!
– Или поне по един просторен апартамент! – скромно се усмихваше принцесата.
– В замяна на това щастие – говореше навсякъде Принцът, – ще трябва да осигурите прехраната и на всичките ми деца!
– Ние целите сме в дупки! – сепнаха се листата. – Ако младите принцове изядат онова, което е останало от нас, изобщо няма да имаме листа!
– Картофи, картофи-и-и-и!!! – духна вятърът и залюля надупчените и изгризани листа.
После хукна да търси Човека, защото беше сигурен, че той единствен може да им помогне.